През месец февруари, екип на Зелени Балкани проведе мониторинг на зимуващи гъски и други водолюбиви птици два пъти. Освен традиционно наблюдаваните влажни зони в Приморска Добруджа през февруари бяха посещавани и езерата около Бургас: Атанасовско, Бургаско и Мандра. Специалистите посетиха районите с цел да се установи състоянието на местообитанията, предвид важността им за подготвящите се за миграция гъски и други видове мигриращи птици. Огледът на нивите, които са важно хранително местообитание за зимуващите и мигриращи гъски, показа отново лошо състояние на есенните култури в района на Добруджа. Това са именно зимните житни култури, на които зимуващите у нас гъски разчитат, за да натрупат енергия за предстоящия дълъг път. В района на Бургас вероятно поради доброто количество на валежите през есента посевите са се развили добре и са в по-напреднал стадий на развитие осигурявайки добра хранителна база. Подранилата пролет е придвижила ятата от белочелите и червеногушите гъски в Добруджа на север, като малкото останали птици са във видимо неспокойно, напрегнато състояние, което е нормално, когато им предстои път. В началото на месеца общата численост на гъските в Добруджа бяха около 800 птици, като само около 40 от тях бяха червеногуши и бяха концентрирани в района на Езерецко езеро, докато в края на месеца бяха останали под 200 гъски и то само в района на Дуранкулашкото езеро. Бургаски влажни зони приютяваха около 50 000 гъски в началото на февруари, като от тях червеногушите бяха около 2-3 000, като основната част бяха в района на Атанасовско езеро, но около 7-8000 големи белочели гъски бяха наблюдавани и в района на яз. Мандра. В края на месеца около Бургас не бяха наблюдавани никакви гъски.
Използваме случая да припомним елегантния баланс, който съществува между популациите на тези невероятни пътешественици и поминъка на хората в региона. При нормално развитие на посевите и вкореняването им, посещавайки нивите за хранене гъските деликатно подрязват стъблата на поникналите житни растения, с което подпомагат така нареченото братене. Братенето е характерна особеност на житните растения, при която освен главното стъбло те могат да образуват допълнителни стъбла, наречени още братя, с което размножителният коефициент на растението рязко се увеличава, тъй като всяко ново стъбло образува свои листа и клас. Братенето е важно средство за саморегулиране гъстотата на посева и в комбинация с обилното наторяване на посевите от пашуващите гъски, води до по-добро общо състояние на нивите и съответно на по-добри добиви. За жалост тази година този процес може да бъде осуетен от неблагоприятните климатични условия.
За допълнителна информация по дейностите на Зелени Балкани:
Димитър Попов - моб. тел. 0885108712, e-mail: dpopov@greenbalkans.org
.JPG)
Използваме случая да припомним елегантния баланс, който съществува между популациите на тези невероятни пътешественици и поминъка на хората в региона. При нормално развитие на посевите и вкореняването им, посещавайки нивите за хранене гъските деликатно подрязват стъблата на поникналите житни растения, с което подпомагат така нареченото братене. Братенето е характерна особеност на житните растения, при която освен главното стъбло те могат да образуват допълнителни стъбла, наречени още братя, с което размножителният коефициент на растението рязко се увеличава, тъй като всяко ново стъбло образува свои листа и клас. Братенето е важно средство за саморегулиране гъстотата на посева и в комбинация с обилното наторяване на посевите от пашуващите гъски, води до по-добро общо състояние на нивите и съответно на по-добри добиви. За жалост тази година този процес може да бъде осуетен от неблагоприятните климатични условия.
За допълнителна информация по дейностите на Зелени Балкани:
Димитър Попов - моб. тел. 0885108712, e-mail: dpopov@greenbalkans.org
