Изключително важно за гъските е наличието на влажни зони – езера, блата,реки, в които да утоляват жаждата си и да си почиват. За съжаление през миналия век над 50% от влажните зони в света са били директно унищожение от човека. Неминуемо от това е повлияло и червеногушите гъски.
Друг проблем за гъските е загубата на хранителна база – много от естествените зимни пасища на гъските са били разорани и превърнати в земеделска земя. Когато земеделските култури не са подходяща храна за гъските (например насажденията от памук), те са принудени да скитат в търсене на храна.

Със сигурност сред най-големите заплахи за червеногушите гъски е бракониерският отстрел. Въпреки, че видът е забранен за отстрел в повечето държави в които се среща, все още има случаи на директно убити гъски. Червеногушите гъски летят в смесени ята с големи белочели и сиви гъски и често стават жертва на ловците, които се целят в ятата, макар да не са основната мишена.
Безспорно най-голям проблем обаче е безпокойството. При лов в близост до зимните местообитания на гъските, птиците са изключително стресирани. Дори да не се стреля директно по тях гъските се плашат и постоянно летят, което не им да ва възможност да се нахранят спокойно. Така те трудно натрупват достатъчно енергия, необходима им за дългия пролетен прелет обратно към тундрата.
