За червеногушата гъска

Червеногушите гъски са едни от най-красивите и обичани птици! Тези великолепни малки шедьоври на природата са и едни от най-редките представители на семейство гъски. Те тежат едва около 1-1,5 кг., а размахът на крилете им е 110-125 см.

По последни данни популацията на червеногушите гъски наброява едва 50-60 000 екземпляра. Птицата е защитена според множество национални и международни регламенти, като е включена и в световния червен списък на застрашените животни в категория „уязвим“ (IUCN Red list / Vulnerable) . Въпреки това, тя все още става жертва на бракониери, а оцеляването й през зимата, както и при дългата и тежка миграция  много зависи от толерантността на хората.
България носи огромна отговорност за опазването на вида, тъй като повече от 80% от световната популация на вида зимува у нас, особено в по-студените зими.

Дали тези прекрасни създания ще оцелеят зависи от всички нас!

Поради своето северно разположение на тези полуострови слънцето никога не залязва напълно в продължение на 6-те летни месеца, а през 6-те зимни месеца цялата природа е непрестанно  обгърната от студ и полумрак. За най-смелите търсачи на красотата, великолепните северни сияния, които блестят в небето над тундрата компенсират големия студ.  Полуостров Таймир е известен с това, че на него е била възстановена (чрез реинтродукция) изчезналата преди 2000 години популация от мускусен бик (овцебик). 

Също като червеногушата гъска, овцебикът е едно интересно животно оцеляло през последния ледников период, но чието оцеляване е било на ръба заради човешките дейности.

В тези отдалечени кътчета живеят много малко хора и  дивите животни се чувстват по-малко обезпокоявани. Може би това е една от причините червеногушата гъската да избере тундрата за свое гнездовище. Тази прекрасна малка и много ярка като оперение птица гнезди направо на земята. Тя би била силно уязвима ако гнезди близо до човешки поселения или на места с много наземни хищници.


В тундрата червеногушата гъска прави малките си гнезда близо до гнезда на полярна сова или сокол скитник. Хищните птици пазят района на гнездото си от наземни хищници и по този начин индиректно пазят и гнездата на червеногушата гъска. В годините, когато популацията на лемингите (дребни бозайници,  с които хищните птици се хранят) е добра, совите и соколите рядко нападат червеногуши гъски. 

Гъските правят малки колонии от 4-5 гнезда. Женската снася 4-6 яйца. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Двойките гъски са моногамни и годишно отглеждат само едно люпило. Гнезденето започва през юни, а есеннаа миграция на юг към средата на септември. За този кратък период малките гъсета трябва да бъдат измътени, излюпени и добре отгледани за да могат да направят първата си огромна миграци от около 8000 км.

Червеногушите гъски прелитат почти 8000 км. до зимните си гнездовища. Не са съвсем ясни всички важни места за почивка на птиците и в момента се провеждат проучвания. Знае се, че за да си отдъхват по пътя, гъските имат нужда от водоеми, в които да нощуват спокойно, а също и от подходящи пасища.
Повечето червеногуши гъски летят по протежението на реката Об докатостигат до Касппийко море. От там по-голямата част от тях(около 80% от популацията) се насочват на запад към България и Румъния. Само някои гъски прелитат над Урал, като вероятно точно такива птици са наблюдавани в Унгария и Сърбия. Някои птици избират да останат при Каспийско море, а други се насочват към Аралско море, но тези групи са с малка численост.

До 50-те години на миналия век повечето червеногуши гъски са зимували основно в Азербайджан. Те променят зимовищата си и избират Добруджа, защото традиционното  до тогава земеделие при Каспийско море е заменено с отглеждането на памук.   

Гъските нощуват в езерата и рано сутрин излитат към прилежащите ниви, засяти с житни култури. Червеногушите гъски се хранят в смесени ята със сивите и големите белочели гъски, а често близо до тях пасат и по-малки ята лебеди.

Спокоен воден обект, в който да нощуват и обилна храна наблизо са двата жизненоважни фактора, които са привлекли гъските района на Шабла и Дуранкулак.

В по-топли зими гъските се изнасят на север към Румъния и дори Украйна, а в много студени месеци, червеногуши гъски са наблюдавани при Бургаските езера, както и при големите язовири в Южна България.