В периода 7–10 юли 2026 г. Пловдив беше домакин на LifeWatch ERIC’s Biodiversity & Ecosystem eScience Conference – BEeS2026, едно от значимите международни научни събития, посветени на биоразнообразието, екосистемите и съвременните технологии за тяхното изследване и опазване. Организатор и домакин на форума беше Аграрен университет – Пловдив, който посрещна учени, изследователи, природозащитници и експерти от различни държави, обединени от стремежа към по-ефективно опазване на природното наследство.
Конференцията включи 12 тематични научни направления, обхващащи едни от най-актуалните теми в областта на екологията и природозащитата – от мониторинг на биоразнообразието, метагеномика и екологична ДНК (eDNA), през проследяване поведението на животните и екологично моделиране, до въздействието на климатичните промени, възстановяването на сладководните и морските екосистеми, агроекологията и почвеното биоразнообразие.
Сред активните участници беше и екипът на Зелени Балкани, който представи своя практически и научен опит в четири тематични направления. Организацията сподели резултати от дългогодишни изследвания и природозащитни дейности чрез следните научни доклади:
Градимир Градев – Negative Impact by Military Electronic Technologies on Satellite Telemetry of Birds. Разбирането на въздействието на военните електронни технологии върху сателитната телеметрия е от ключово значение за надеждното проследяване и ефективното опазване на дивите птици.
Стиляна Янева – Population Dynamics of the White Stork in Belozem – the European Stork Village in Bulgaria, During the Period 2015–2025. Тема, чиято важност се подчертава и от финансовата подкрепа на “FUTURE – You & The Planet”.
Димитър Попов – Satellite Telemetry of European Shags along the Bulgarian Black Sea Coast. Дейностите са част от консервационните дейности на Зелени Балкани за опазване на застрашения вид чевреногуша гъска.
Елена Тилова – Energy-Efficiency Measures Threaten Important Habitats of Protected Species in Buildings: Evidence from a National Monitoring Study in Bulgaria.
Особен акцент в участието на Зелени Балкани беше поставен върху натрупания опит в прилагането на съвременни методи за мониторинг на редки и застрашени видове, включително използването на сателитна телеметрия – ключов инструмент в рамките на проекта „Живот за белошипата ветрушка“ (LIFE19 NAT/BG/001017).
Проектът е първата и до момента единствена инициатива в България, насочена към възстановяването на белошипата ветрушка като гнездящ вид след изчезването ѝ от страната през XX век. Чрез съвременни научни подходи, международно сътрудничество и иновативни технологии, екипът събира ценна информация за движението, поведението и оцеляването на птиците, която подпомага разработването на ефективни мерки за тяхното опазване. Представените резултати на BEeS2026 демонстрират как научните изследвания могат успешно да се превърнат в практически решения за съхраняване на биоразнообразието.
Участието на Зелени Балкани в международния форум затвърждава ролята на организацията като водещ експерт в областта на природозащитата в България и ценен партньор в европейската научна общност. Форумът предостави възможност за обмен на знания, създаване на нови професионални партньорства и представяне на успешни български практики пред международна аудитория – още една важна стъпка към по-ефективното опазване на европейското природно наследство.
Конференцията включи 12 тематични научни направления, обхващащи едни от най-актуалните теми в областта на екологията и природозащитата – от мониторинг на биоразнообразието, метагеномика и екологична ДНК (eDNA), през проследяване поведението на животните и екологично моделиране, до въздействието на климатичните промени, възстановяването на сладководните и морските екосистеми, агроекологията и почвеното биоразнообразие.
Сред активните участници беше и екипът на Зелени Балкани, който представи своя практически и научен опит в четири тематични направления. Организацията сподели резултати от дългогодишни изследвания и природозащитни дейности чрез следните научни доклади:
Градимир Градев – Negative Impact by Military Electronic Technologies on Satellite Telemetry of Birds. Разбирането на въздействието на военните електронни технологии върху сателитната телеметрия е от ключово значение за надеждното проследяване и ефективното опазване на дивите птици.
Стиляна Янева – Population Dynamics of the White Stork in Belozem – the European Stork Village in Bulgaria, During the Period 2015–2025. Тема, чиято важност се подчертава и от финансовата подкрепа на “FUTURE – You & The Planet”.
Димитър Попов – Satellite Telemetry of European Shags along the Bulgarian Black Sea Coast. Дейностите са част от консервационните дейности на Зелени Балкани за опазване на застрашения вид чевреногуша гъска.
Елена Тилова – Energy-Efficiency Measures Threaten Important Habitats of Protected Species in Buildings: Evidence from a National Monitoring Study in Bulgaria.
Особен акцент в участието на Зелени Балкани беше поставен върху натрупания опит в прилагането на съвременни методи за мониторинг на редки и застрашени видове, включително използването на сателитна телеметрия – ключов инструмент в рамките на проекта „Живот за белошипата ветрушка“ (LIFE19 NAT/BG/001017).
Проектът е първата и до момента единствена инициатива в България, насочена към възстановяването на белошипата ветрушка като гнездящ вид след изчезването ѝ от страната през XX век. Чрез съвременни научни подходи, международно сътрудничество и иновативни технологии, екипът събира ценна информация за движението, поведението и оцеляването на птиците, която подпомага разработването на ефективни мерки за тяхното опазване. Представените резултати на BEeS2026 демонстрират как научните изследвания могат успешно да се превърнат в практически решения за съхраняване на биоразнообразието.
Участието на Зелени Балкани в международния форум затвърждава ролята на организацията като водещ експерт в областта на природозащитата в България и ценен партньор в европейската научна общност. Форумът предостави възможност за обмен на знания, създаване на нови професионални партньорства и представяне на успешни български практики пред международна аудитория – още една важна стъпка към по-ефективното опазване на европейското природно наследство.
.JPG)
