Организатори на събитието бяха Регионалната инспекция по околната среда и водите Пловдив, Катедра "Екология и опазване на околната среда" на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Факултета по растителна защита и агроекология на Аграрен университет – Пловдив, както и ние от Зелени Балкани и нашите колеги от Българско дружество за защита на птиците.
Домакин на срещата бе Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, а основните теми, които засегнахме, бяха за значението на влажните зони като местообитания за дивата природа и тяхната роля за смекчаване на наводнения, засушавания и замърсяване, заплахи и предизвикателства, пред които са изправени влажните зони в съвременния свят, мерки и стратегии за опазване и възстановяване на тези екосистеми, иновативни подходи и добри практики, прилагани в екологичното управление.
В рамките на семинара се проведоха лекции, които разказаха за интересни научни изследвания, успешни практики и постижения в областта на опазването на влажните зони у нас. Част от презентаторите бяха и студенти от двата университета, както и ученици от клуб „Екология“ на СУ „Антим I“, Златоград!
Екипът на Зелени Балкани запозна събралата се аудитория с техниките, методите и резултатите при сателитното проследяване на червеногуши гъски, като част от дейностите ни по опазването на вида. Като паралел, споделихме и своя опит в проследяването на други видове птици, като белошипата ветрушка, например, и за интересните моменти в работата със студенти в инициативата „Академия природа“ на проект "Живот за белошипата ветрушка" LIFE19 NAT/BG/001017 на Зелени Балкани, финансиран от програма LIFE на ЕС.
Влажните зони играят критична роля в осигуряването на местообитания за дивата природа и ни защитават от наводнения, засушаване и замърсяване. Въпреки тяхното значение, те са изправени пред сериозни заплахи, които можем да предотвратим само чрез колективни усилия.
На 2 февруари 1971 г. е подписана Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбивите птици. Конвенцията обхваща всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора. Конвенцията влиза в сила през 1975 г., а днес вече има 172 страни членки, като България е осмата държава, присъединила се още през далечната 1976 година.
.JPG)
