Първите две от общо седем големи белочели гъски, маркирани с GPS предаватели през март тази година, вече се завърнаха от местата си за гнездене в далечния север. Данните разкриват впечатляващи миграционни маршрути между България, Казахстан и полуостров Таймир. Това са птиците с кодове BG5 и BG-2026-3, които вече са на обратния си път от арктическите гнездови територии. Благодарение на GPS предавателите можем да проследим в детайли хилядите километри, които птиците изминават по време на сезонните си миграции.
Особено впечатляващо е пътуването на BG5, която на 18 май е прелетяла около 1700 километра само за 15 часа – от северен Казахстан до Ямало-Ненецкия автономен окръг.
Два маршрута на север, които се събират в Казахстан
GPS данните показват, че двете птици са пътували в различни ята и в началната част на миграцията си на изток са следвали сравнително различни маршрути. Пътищата им се сближават при достигането на голямото миграционно струпване в Казахстан. Двете ята прекарват известно време там, почивайки си и хранейки се, на разстояние близо 400 км едно от друго. От там те продължават на север към арктическите си гнездови територии. Маршрутите им са почти идентични до полуостров Таймир.
И двете ята извършват големия си прелет на север почти синхронно – едното на 16 май, а другото на 17/18 май. Любопитно е, че въпреки различията в маршрутите им, и двете птици пресичат Северния полярен кръг на една и съща дата – 30 май. След достигането на Таймир птиците поемат към различни гнездови територии.
От западния бряг на Таймир до езерото Таймир
И двете птици достигат полуостров Таймир, но избират различни райони за гнездене.
BG5 се установява на западния бряг на полуострова, докато BG-2026-3 избира район в близост до езерото Таймир, в източната част на полуострова, в границите на едноименния биосферен резерват.
Така една и съща миграционна система отвежда двете птици до различни гнездови територии – на стотици километри една от друга.
И пътят обратно към местата за зимуване е различен
Различията продължават и по време на есенната миграция. BG5 се придвижва от Таймир към Казахстан около седмица по-рано от BG-2026-3. Подобно на пролетната миграция, и през есента двете птици използват различни райони в Казахстан. Разстоянието между установените им места на струпване отново е приблизително 300–400 километра.
Тези наблюдения показват колко гъвкави могат да бъдат миграционните стратегии на големите белочели гъски и колко ценна информация може да даде проследяването с GPS предаватели. То позволява да се установят не само основните миграционни маршрути, но и местата, които птиците използват за почивка, хранене и струпване по време на дългото си пътуване.
Защо се маркират големи белочели гъски в рамките на програма за червеногушата гъска?
Маркирането на големи белочели гъски е част от „Програма за опазване на червеногушата гъска“. Причината е тясната връзка между двата вида по време на миграция и зимуване – червеногушите и големите белочели гъски обичайно формират смесени ята.
През последните години обаче броят на червеногушите гъски, които зимуват в България, е изключително малък. Промените в климата са сред факторите, които променят традиционните миграционни модели на вида.
В тази ситуация проследяването на големи белочели гъски, които споделят миграционни пътища и местообитания за зимуване с червеногушите гъски, предоставя важна възможност за събиране на данни за техните маршрути и използваните от тях ключови места по миграционния път.
GPS проследяването на седемте маркирани птици ще продължи да предоставя информация за движенията им между зимовищата и арктическите гнездови територии. Натрупването на такива данни е важно за по-доброто разбиране на промените в миграцията и за планирането на ефективни мерки за опазване на червеногушата гъска и свързаните с нея местообитания.
Дейностите са част от проект „Програма за опазване на червеногушата гъска“.
Особено впечатляващо е пътуването на BG5, която на 18 май е прелетяла около 1700 километра само за 15 часа – от северен Казахстан до Ямало-Ненецкия автономен окръг.
Два маршрута на север, които се събират в Казахстан
GPS данните показват, че двете птици са пътували в различни ята и в началната част на миграцията си на изток са следвали сравнително различни маршрути. Пътищата им се сближават при достигането на голямото миграционно струпване в Казахстан. Двете ята прекарват известно време там, почивайки си и хранейки се, на разстояние близо 400 км едно от друго. От там те продължават на север към арктическите си гнездови територии. Маршрутите им са почти идентични до полуостров Таймир.
И двете ята извършват големия си прелет на север почти синхронно – едното на 16 май, а другото на 17/18 май. Любопитно е, че въпреки различията в маршрутите им, и двете птици пресичат Северния полярен кръг на една и съща дата – 30 май. След достигането на Таймир птиците поемат към различни гнездови територии.
От западния бряг на Таймир до езерото Таймир
И двете птици достигат полуостров Таймир, но избират различни райони за гнездене.
BG5 се установява на западния бряг на полуострова, докато BG-2026-3 избира район в близост до езерото Таймир, в източната част на полуострова, в границите на едноименния биосферен резерват.
Така една и съща миграционна система отвежда двете птици до различни гнездови територии – на стотици километри една от друга.
И пътят обратно към местата за зимуване е различен
Различията продължават и по време на есенната миграция. BG5 се придвижва от Таймир към Казахстан около седмица по-рано от BG-2026-3. Подобно на пролетната миграция, и през есента двете птици използват различни райони в Казахстан. Разстоянието между установените им места на струпване отново е приблизително 300–400 километра.
Тези наблюдения показват колко гъвкави могат да бъдат миграционните стратегии на големите белочели гъски и колко ценна информация може да даде проследяването с GPS предаватели. То позволява да се установят не само основните миграционни маршрути, но и местата, които птиците използват за почивка, хранене и струпване по време на дългото си пътуване.
Защо се маркират големи белочели гъски в рамките на програма за червеногушата гъска?
Маркирането на големи белочели гъски е част от „Програма за опазване на червеногушата гъска“. Причината е тясната връзка между двата вида по време на миграция и зимуване – червеногушите и големите белочели гъски обичайно формират смесени ята.
През последните години обаче броят на червеногушите гъски, които зимуват в България, е изключително малък. Промените в климата са сред факторите, които променят традиционните миграционни модели на вида.
В тази ситуация проследяването на големи белочели гъски, които споделят миграционни пътища и местообитания за зимуване с червеногушите гъски, предоставя важна възможност за събиране на данни за техните маршрути и използваните от тях ключови места по миграционния път.
GPS проследяването на седемте маркирани птици ще продължи да предоставя информация за движенията им между зимовищата и арктическите гнездови територии. Натрупването на такива данни е важно за по-доброто разбиране на промените в миграцията и за планирането на ефективни мерки за опазване на червеногушата гъска и свързаните с нея местообитания.
Дейностите са част от проект „Програма за опазване на червеногушата гъска“.
.JPG)
